Тези дни около здравословната драма със Стефан Данаилов все по-често си припомням мъдростта на Лао Дзъ – “Да бъдеш дълбоко обичан от някого ти дава сила, докато да обичаш някой дълбоко ти дава кураж.“
Ламбо е един от най-обичаните български актьори и сега се нуждае най-много от всичко от обичта на нацията.

Сега, до болничното легло на ВМА трептят само най-близките му. Там е и неговия син Владо, който се прибра от Америка, за да е до татко си.

В отровните времена, в които живеем, Ламбо нито веднъж не се изкуши да се включи в партийните разпри и да обиди опонент. Не предаде и приятелите си, въпреки че някои от тях го удряха със змийските думи на завистта и омразата.

Не се изкуши да се пребоядиса и да се изкара дисидент със задна дата, така както го сториха стотици.

Стана министър, но не се оцапа и не се изкуши да разделя българските граждани на “червени” и “сини” боклуци.

Не се изкуши да се възползва от властта, а можеше, защото е авторитет, а думите му звучат убедително. И вече прехвърлил 70-те сякаш продължава да изповядва една от мъдростите на Конфуций – “Работѝ върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки”.

Добре е да си дадем сметка, че хора като Стефан Данаилов са богатство и да застанем до тях в миговете, в които наистина се нуждаят от нашата подкрепа! Иначе ще е твърде късно…

Ивайло КРАЧУНОВ